Сребристи струните люлеят
песента на звездното небе,
а вятърът приглася им и пее
по нотите на лунни върхове.
На нощта мастилено синьото
танцува със белите степни коне,
вплита вихърът в гривите им
светулки, луна и море.
По пясъка заглъхнало ехото
с минути препуска в галоп,
да може би върнало времето
още секунди живот.
И алено зазорява се утрото,
тревата е с дъх на роса,
уморени конете заспиват
след лудия танц със нощта.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар