Море от вечност

Обичаш ли да седнеш
край морето,
да слушаш шепота
любовен на вълните,
когато се целуват със брега.

Дочуваш ли,
как нежно си нашепват,
как тихичко разказват на брега
за необятната, безкрайна синева,
която са преминали.

И още думи си говорят,
за дългото очакване, което
изпълвало е дните им с тъга,
за трепета, роден от дълбините
и дал им сила,
за да стигнат до брега.

За любовта си
още те говорят,
за кратката целувка, за мига,
за времето, отнело им години,
но дало им усещането за света.

Послушай ги -
морето и брега.
От тяхната любов вземи -
безкрайна, вечна,
от тяхната целувка -
целувка ми дари,
за да сме на света единствените
подарили си море от вечност.