Море от вечност

Обичаш ли да седнеш
край морето,
да слушаш шепота
любовен на вълните,
когато се целуват със брега.

Дочуваш ли,
как нежно си нашепват,
как тихичко разказват на брега
за необятната, безкрайна синева,
която са преминали.

И още думи си говорят,
за дългото очакване, което
изпълвало е дните им с тъга,
за трепета, роден от дълбините
и дал им сила,
за да стигнат до брега.

За любовта си
още те говорят,
за кратката целувка, за мига,
за времето, отнело им години,
но дало им усещането за света.

Послушай ги -
морето и брега.
От тяхната любов вземи -
безкрайна, вечна,
от тяхната целувка -
целувка ми дари,
за да сме на света единствените
подарили си море от вечност.

Някога

Понякога със залеза се спусках
над оня дивен извор на живота,
а после със дъгата се прегръщах
и се надбягвах с вятъра на воля.

Понякога със сребърното злато
на струите дъждовни се загръщах
и като облак с наметало
ме пазеше нощта от кръстопътища.

Понякога с преплетените клони
звездите се пресягах да достигна,
а тя, луната, с дъх на лятото,
ме викаше да я настигна.

Понякога..., а после времето
забързано в живота ми се спъна,
и разпиляха се лета и есени,
остана вятърът край мене да зимува.

Шалът на баба

Загръщам се с шала на баба
натежал от години и спомени
и дочувам гласа как разказва
за седенки, момци и огньове.

Уловил топлината на здрача
и годините като листи отронени,
пред огнището столчето чака,
а жаравата песен напомня ми.

Забръмчава в напеви вретеното
и нарежда чакрък както някога
на софрата постилам от вермето
топъл дъх на погача и сядам.

Край мене отново е баба ми
русо-сребърна, забрадена с шамия,
а по лицето й като изписани
се усмихват бръчки от минало.

Потъвам във нейните длани
набраздени от толкова обич,
но догаря пламъка ален
и е пусто огнището без нейния огън.

Кръговрат

Когато нощта
се събужда
от спомени натежала,
магьосница преминава
през утрото
и разсъмва зората
по-алена
и се ражда деня
от слънцето.

Когато небето
по-синьо
усмихне звездите,
"Лека нощ" пожелават
им птиците
и пробягва по хълма
забързано времето,
а денят самодивски
се вие в мечтите.

Когато вечерта
уморено присяда
до саксията
с китка мушкато
и намигва тайнствено
скитница падаща
от небето
пожелай си мечта,
която някъде
ще те чака.

Мила Ник

Не спирай да ме обичаш

Само не спирай
да ме обичаш –
такава, каквато съм
вече толкова есени,
със огъня във камината
на късните вечери,
с песента на щурците
преди разсъмване.

Само не спирай
да ме обичаш –
такава, каквато съм
в снеговитата зима,
уловила снежинка
и смеха на звезди,
искрица от виното,
което отпиваш.

Само не спирай
да ме обичаш –
такава, каквато съм
рано на пролет,
разцъфтялата свежест
със дъх на треви
и като птицата бързала
да се завърне от полет.

Само не спирай
да ме обичаш –
такава, каквато съм
когато е лято
и както вълната
прегръщам брега,
а после оставям
следите по пясъка.

Само не спирай
да ме обичаш –
такава, каквато съм
различна и същата,
на ручей звънливата
песен в зори,
понякога слънчева,
понякога тъжна.

15.07. - 18.07.2007 г.
Мила Ник