Слънчево мое детство

Слънчево мое детство,
събрано във шепа от спомени,
в ръцете ми вплиташ вълшебство
на тайнствени рицари с брони.

На прашните улици вечер
(по ъглите стаени за жмичка)
на ранните утрини летни
окъпани с морска въздишка.

По поляните с дъх на лютиче
надбягвахме лудия вятър,
а вечер брояхме звездите
и мечтаехме как ще пораснем.

Слънчево мое детство,
синът ми до мен се усмихва,
пуснал в небето хвърчило
по детски безгрижно и искрено.

Нощни коне

Сребристи струните люлеят
песента на звездното небе,
а вятърът приглася им и пее
по нотите на лунни върхове.


На нощта мастилено синьото
танцува със белите степни коне,
вплита вихърът в гривите им
светулки, луна и море.


По пясъка заглъхнало ехото
с минути препуска в галоп,
да може би върнало времето
още секунди живот.


И алено зазорява се утрото,
тревата е с дъх на роса,
уморени конете заспиват
след лудия танц със нощта.