Сеновално наричане

Цветни чадъри

И вали ...

Прозаично

Любовта на глухарчето

Завръщане

Обич

Акварелно

Безвремие

Някъде времето спря във стрелките.
Махалото изгуби няколко такта.
По сърцето ми тръпка премина
и се вля в секундно очакване ...

Под яката на твоята риза
усмивката ми доброволно се сгуши.
Косата ти закачливо розроши постелята,
а ръцете ти с мене се любиха.

После часовникът някак избърза.
Доволни, стрелките си върнаха времето.
В тебе и мене секундите скътаха
най-дългото ни безвремие.

Ти си ми глътката щастие, отпита от чаша с кафето …

Мое трънче от щастие,
така ми пробождаш сърцето.
На глътки отпивам причастие,
скътано в твоята нежност.
Мое безмерно очакване,
да бъда в ръцете ти вечност,
с толкова плаха надежда
прегръщам те, а ти усещаш ли
как разпиляваш по устните
сладостно диво ухание,
как потреперва пулсът ми
когато до мене застанеш?
Мое трънче от щастие,
не спирай да ме убождаш,
с всяко мое дихание,
преоткривам те денем и нощем.

Залез

Прегърбен залезът се спусна
да поръби в червено края на деня.
С петънца в тъмно-оранжево
декорира облаците,
а за разкош им добави
нюанси на розово.
В очите ти плисна
от боичката в златно
и се отрази
без да пита в косите ми.
Мацна с четка
в ъглите на усмивката ти
и кехлибарено се приюти
във сърцето ми.
После вля огнено
във вените ни,
а в телата ни запали пожари.
И така,
разпилял своите краски,
залезът в своя миг тържествуваше.
Нощта му наметна
завивка от съпричастност
и го притули в погледа ми към тебе.