Залез

Прегърбен залезът се спусна
да поръби в червено края на деня.
С петънца в тъмно-оранжево
декорира облаците,
а за разкош им добави
нюанси на розово.
В очите ти плисна
от боичката в златно
и се отрази
без да пита в косите ми.
Мацна с четка
в ъглите на усмивката ти
и кехлибарено се приюти
във сърцето ми.
После вля огнено
във вените ни,
а в телата ни запали пожари.
И така,
разпилял своите краски,
залезът в своя миг тържествуваше.
Нощта му наметна
завивка от съпричастност
и го притули в погледа ми към тебе.