Слънчево мое детство,
събрано във шепа от спомени,
в ръцете ми вплиташ вълшебство
на тайнствени рицари с брони.
На прашните улици вечер
(по ъглите стаени за жмичка)
на ранните утрини летни
окъпани с морска въздишка.
По поляните с дъх на лютиче
надбягвахме лудия вятър,
а вечер брояхме звездите
и мечтаехме как ще пораснем.
Слънчево мое детство,
синът ми до мен се усмихва,
пуснал в небето хвърчило
по детски безгрижно и искрено.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар